Einsturz
Das Haus meines Großvaters entzweit sich an den Familiennarben -
auf dem Boden seiner teuflischen Spaltung bleiben die Pfeiler
gegen die die stürzenden Wände krachen
und bebend zu Staub zerfallen. Am Anfang war Erde,
aber sie gab nach - in den Mauern und Ziegeln,
in den Menschen, deren Fleisch aus ihr gemacht war.
Nur die Fasern in den alten Balken hielten stand.
Das Holz verfaulte, mit der Zeit verwandelte sich seine Rinde zu Asche,
die hölzernen Bogen zerfielen.
Aber die Fasern, zusammengefügt von Großvaters Händen,
als er die Pfeiler eingerammt hat, sind noch da.
Jetzt sind sie nackt, nicht einmal Staub ist von allem anderen geblieben.
Er wurde fortgeweht mit dem Duft der Lindenblüten. Ich schließe meine Augen.
Die Sonne brennt. Die Fasern trocknen.
Ihr Leben verfliegt, strebt nach meinem gestorbenen Großvater.
Morgen komme ich und baue es genau so,
lacht mein Vater angestrengt und geht vorbei.
Die entwurzelten Bruchstücke sammeln sich auf dem Fundament des Hauses.
Ein kleiner Wasserkrug, braun, mit einer Trinköffnung am Griff,
hat überlebt bei der Feldflasche von 1913.
Hinter dem Haus, oder besser hinter dem Platz mit dem Fundament, wo
früher das Haus meines Großvater stand, breitet sich ein Nußbaum aus.
Manche Jahre knochig, andere weich. Auch ihn hat Großvater gepflanzt.
Für die Zweige dieses Baumes gibt es jetzt viel Platz.
Und seine Nüsse werden geradewegs auf den Boden des Fundaments fallen.
Und seine Wurzeln werden es verschieben, bis das Wasser
in die Fasern zurückfließen kann. Und wenn sie schon nicht blühen
wird wenigstens durch sie der Krug gefüllt.
Wasser und Ton bewahren am Grunde der Zeit
den Puls und die Wärme der Hände.
aus dem Bulgarischen von Gabi Tiemann
Срутване
Къщата на дядо ми се пори по родовите шевове -
на дъното на дяволското й разцепване ще са подпорите,
в които неиздържалите стени се блъскат
и се изсипват трескаво на прах. Калта бе първото,
но тя поддаде - в плета и керемидите,
у хората със сътворената от нея плът.
Само жилките в старите греди изтраяха.
Изгни дървото, изпепеля с годините кората му,
изрониха се дъсчените сводове.
Но жилките, ужилени от дланите на дядо,
когато е забивал колците, ги има още.
Оголени са вече, не остана дори прахът от другото.
Отвя се подир прашеца на липите. Замижавам.
Прижуря слънцето. Жилите съхнат.
Животът им се изпарява, устремява се към дядо.
- Ще дойда утре, ще я направя същата, -
усмихва се пресилено баща ми и отминава.
Събират се изкоренените отломъци в основите на къщата.
Едно стомне, кафяво, с чучур на ръкохватката,
е оцеляло до манерката от деветстотин и тринайста.
Зад къщата - по-право зад мястото с основите, където
по-рано беше къщата на дядо ми, се шири орех,
едни години костелив, а други мек. И него дядо е садил.
За клоните на този орех вече има много място.
А плодовете му ще падат в самото дъно на основите.
И корените му ще ги разместват, за да се върне
в жилите водата - и ако те не разцъфтят -
поне през тях да се напълни стомната.
Вода и стомна да запазят в дъното на времето
кръвта и топлината на ръцете.
Ruin
My grandfather's house comes apart at the family seams.
On the bottom of its vicious splitting will be the pillars
in which the yielded walls crash and dissipate in dust.
The clay was in its base but it gave way - in the fence
and the tiles, in the people whose flesh was made of it.
Only the fibres in the old beams withstood. The wood decayed,
with the years the bark was burnt to ashes.
The timber arches crumbled. And the fibers, strung
by grandpa's hands while he fixed the stakes into the ground,
are still there. They are bare now,
not even dust is left of all the rest.
It was blown away in the train of the lime pollen.
I close my eyes. The sun is scorching. The fibers are drying.
Their life is steaming away striving for my grandfather.
- I'll come tomorrow, I'll make it just the same -
my father strains a smile and passes on.
The uprooted fragments come together in the foundations
of the house. A tiny earthenware jug has survived - brown,
with a beak on the handle - together with the 1913 canteen.
Behind the house, or rather behind the place where lie
the foundations of my grandfather's house, a nut-tree
is rambling at large, some years hard, others soft.
It was planted by grandfather, too.
There is now plenty of space for the branches of this tree.
And its nuts will fall directly down into the very bottom
of the foundations, and its roots will rearrange them. So that
the water can return into the fibers, and if they do not bloom,
at least through them it will fill up the jug.
And let the water and the earthenware keep
in the root of time the sap and the warmth of the hands.
Sometimes
the wine is white and red and pink and purple if you love it
the streets are munich montreal paris and mars the moon you love
the men are black and white and green and blue which you may love
women are blonde with coloured eyes and brown lips for you to love
the year is gorbachev or bush or hussein or me or me and you who love
the day is first and last and work and fun and past and present future
days of love which could be yellow orange light or dark as you do love
the hours the moments full of snow and lakes and depth you loved
the flowers that have never smelled in english there is no real word
for smells which constitute the worlds of love and gods and bodies
the smell is you the wind of fingers touching eyes the smell is time
the time a time sometimes timeless no time in time long time ago
a touch of time in a bottle of old wine french as you usually love it
the smell of life which never was inside hotels where people live
a smell of fresh young and loving branch of a tree across this street
the wine is green and brown and deep white red and cold as you love it
green hair dark brown lips white lips cold soft lips melting in love
a drop of wine on warm wet lips green hair reflection in a glass
the streets аre amsterdam new york istanbul sofia bangkok vienna venice
new orleans jazz these streets are jazz piano played by old hands
music full of smells of love of old silly love naive idealistic love
parents' love childrens' love of my love god's love of piano sound
Manchmal
der wein ist weiss und rot und rosa auch purpur wenn du ihn liebst
die strassen sind berlin paris schanghai und mars die sonne die du liebst
die männer sind schwarz und weiss und grün und blau was du vielleicht liebst
frauen sind blond mit ausgemalten augen und braunen lippen die du liebst
das jahr ist gorbatschov oder busch oder hussein oder ich, oder ich und du die lieben
der tag ist erster und letzter und arbeit und vergnügen und perfekt und präsens zukünftige
tage der liebe die könnten gelb sein orange hell oder dunkel so wie du sie liebst
die stunden die augenblicke voller schnee und seen und tiefe die du liebst
blumen die nie geduftet haben auf englisch gibt es kein richtiges wort
für gerüche aus denen die welten der liebe und götter und körper gebildet sind
der geruch bist du der wind von fingern die augen berührend der geruch ist zeit
die zeit eine zeit von zeit zu zeit zeitlos keine zeit rechtzeitig vorzeit
eine spur zeit in einer flasche alten weines französisch wie du ihn gewöhnlich liebst
der geruch des lebens das nie hotels betrat in denen menschen leben
der geruch eines frischen jungen und liebenden zweiges eines baumes quer über diese strasse
der wein ist grün und braun und tief weiss rot und kalt wie du ihn liebst
grünes haar dunkle braune lippen weisse lippen kalte weiche lippen
ein tropfen wein auf warmen nassen lippen grünes haar spiegelung in einem glas
die strassen sind bangkok new york athen dubrovnik sofia wien venedig
new orleans jazz diese strassen sind jazz klavier gespielt von alten händen
musik voll von gerüchen der liebe alter dummer liebe naiver idealistischer liebe
elternliebe kinderliebe meiner liebe der liebe gottes klang des klaviers
ПОНЯКОГА
виното е бяло червено и розово и виолетово ако го обичаш
улиците са мюнхен монреал париж марс луната която обичаш
мъжете са черни и бели зелени и сини което може би обичаш
жените са русокоси с оцветени очи и кафяви устни обичани от теб
годината е горбачов буш и хюсеин или ти и аз които обичаме
денят е и пръв и последен и работа и смях и минали и бъдещи дни
на любов които можеха да бъдат бледи или тъмни стига да ги обичаше
часовете са моменти пълни с езера и сняг и дълбочина която обичаш
цветята всякога са без мирис на английски няма истинска дума
за мириси които съставляват светове от обич и от богове и от тела
мирисът си ти вятър от пръсти докосващи очи мирисът е време
времето едно време по някое време ненавременно безвремие няма време
преди време по време на докосването на времето в бутилка старо вино
френско както обикновено го обичаш мирисът на живот не посещавал
хотелите където хората живеят мирисът на свежа млада и любяща гранка
виното е кафяво зелено дълбоко бяло червено и хладно каквото го обичаш
зелени коси тъмнокафяви устни червени и бели устни студени меки устни
капка вино върху топли мокри устни зелена коса се отразява в една чаша
улиците са банког виена амстердам софия истамбул ню йорк венеция
ню орлеанз джаз тези улици са джаз за пиано изсвирен от старчески ръце
музика пълна с мириси на любов стара глупава любов наивна идеалистична
родителска любов любов на деца моята любов божията любов звук на пиано
Chicago Blues
Chicago blues.
Aleko saw slaughterhouses here.
Aleko Konstantinov is the Bulgarian writer
whose travel-diary "To Chicago and Back"
kept for 100 years a myth of America
in the minds of a nation.
And, where are the slaughterhouses?
Are they in Irish-, Greek-
or China-town of the city?
Chicago blues and beer
"Old Style". In the old style?
Does it mean the blues, the city
of Chicago or the beer?
Chicago blues
Black as the band on stage,
like the hat of the soul-singer,
like the guitarist's fingers,
like the head of the pianist,
and the cheeks of the drummer,
the ink of this almost-a-poem.
Chicago blues
over the T-shirts. On the walls.
Among the curly hair.
Into my drunken eyelashes
Chicago blues.
Aleko has not written about it.
"To Chicago".
"Back" is a question mark.
Then
one hears
Chicago blues.
Racism is white and black,
and Asian; it's full of all colours
in the towns of the world.
Chicago blues
That's a collision
noise inside blood
rhythm in legs
and beer in the old style
Almost delivered from Prague
Chicago blues
in the penniless days
amidst cultural shock
black voices and fingers
black voices
and fingers
And the guitars are the same
red and electric ones
The hat of the singer
the guitarist's fingers
pianist's forehead
and the drummer's cheeks
my lips my pen
the heart of the States
1989
ЧИКАГО БЛУС
Чикаго блус.
Алеко видял кланици тука.
Къде са?
В ирландския, гръцкия,
китайския, в кой квартал са?
Чикаго блус.
Бира "В стар стил".
"Олд стайл?"
Блусът, Чикаго или бирата?
Чикаго блус
Черен като оркестъра
Като шапката на певеца
като пръстите на китариста
като челото на пианиста
като бузите на барабаниста и
мастилото на това уж-стихотворение
Чикаго блус.
Върху фанелките. По стените.
В къдриците на косите.
По пияните ми ресници.
Чикаго блус.
Алеко не пише за него.
До Чикаго.
Назад е въпросителна.
Тогава
чуваш
Чикаго блус.
Расизмът е черен и бял.
И японски. И всякакъв.
Из кварталите на света.
Чикаго блус
Това е сблъсък
шум в кръвта
ритъм в краката
и бира в стар стил
Едва ли не Пражка
Чикаго блус
В безпаричието на дните
по средата на културния шок
черни гласове и пръсти
черни гласове
и пръсти
А китарите са същите
червени и електрически
Шапката на певеца
пръстите на китариста
челото на пианиста
бузите на барабаниста
моите устни писалката ми
сърцето на Америка
Chicago Blues
Chicago Blues
Aleko* sah Schlachthöfe hier.
Wo sind sie hin?
Sind sie in dem irischen, griechischen
oder chinesischen Viertel der Stadt?
Chicago Blues.
Bier "nach alter Brauart".
"Old Style?"
Der Blues, Chicago oder das Bier?
Chicago Blues.
Schwarz wie die Band auf der Bühne
wie die Finger des Gitarristen
wie die Stirn des Pianisten
wie die Wangen des Drummers
und der Hut des Soul - Sängers
die Tinte dieses Beinahe - Gedichts.
Chicago Blues.
Auf den T - shirts. Auf den Wänden.
Zwischen den lockigen Haaren.
Auf meinen betrunkenen Lidern.
Chicago Blues.
Davon hat Aleko nichts erzählt.
"Nach Chicago".
"Zurück" - ein Fragezeichen.
Dann
hörst Du
Chicago Blues.
Rassismus ist schwarz und weiß
und gelb; er hat alle Farben
in den Vierteln dieser Welt.
Chicago Blues
Zusammenprall im Blut
Rhythmus in den Beinen
und Bier nach alter Art
fast wie in Prag gebraut
Chicago Blues
in dem Geldmangel dieser Tage
mitten im Kulturschock
schwarze Stimmen und Finger
schwarze Stimmen
und Finger
Und die Gitarren sind gleich -
rot und elektrisch.
Die Finger des Gitarristen
die Stirn des Pianisten
die Wangen des Drummers
der Hut des Soul - Sängers
meine Lippen mein Füller
das Herz von Amerika
* Aleko Konstantinov ist der bulgarische Schriftsteller, dessen Reisetagebuch "Nach Chicago und zurück" für hundert Jahre den Mythos Amerikas in den Träumen einer Nation bewahrt hat.
Aus dem Bulgarischen von Gabi Tiemann
Journey to the West
for Margaret Atwood
A word in an unknown language.
I know there must be a sense,
must be a meaning.
It's probably marginal.
Maybe a preposition
or a noun.
Either used often or
too strange for the ear.
Learning all languages
I listen attentively
to the springs of their speech.
I follow the air in the circles
of the vowels coming to me
from mouths of people
close to me and far away;
search for a language in which
I am a word.
I am already acquainted with it. It's foreign.
I have no idea about its syntax and morphology.
Even after studying the grammar for a long time,
I do not appear in the right place in the sentence.
Foreign in my own language, too,
in the Bulgarian spoken on the streets of Sofia
and used in my mom's letters.
What a funny accident - right now,
history sits at my parents' tea-table.
In Bulgaria words slowly reacquire
their old meanings.
На път на запад
на Маргарет Етууд
Дума в непознат език.
Знам, че има някакъв смисъл,
нещо значи.
Може би не е съществена.
Може би е съюз.
Може би е име.
Често срещана или странна за ухото.
Уча разни езици.
Вслушвам се в потоците на всяка реч.
Търся думата в извивките
на рамене и хълмове, на реки и мостове.
Следя въздуха в колелетата
на гласните от устните на близките си
и на неблизките.
Издирвам езика, в който
аз съм дума.
Той е вече познат. Той е чужд.
Морфологията и синтаксисът са ми непонятни.
Дори когато изучих граматиката,
не попадам на точното си място в изречението.
Чуждица в езика си.
В онзи български по улиците на София
и в писмата на майка ми.
Какво недоразумение - именно сега.
Историята седи на чаша чай с родителите ми.
В България думите може би придобиват смисъл.
Reise nach Westen
für Margaret Atwood
Wort in einer unbekannten Sprache.
Ich weiß, es hat einen Sinn,
es bedeutet etwas.
Vielleicht ist es nicht wesentlich.
Vielleicht ist es ein Bindewort.
Vielleicht ein Name.
Vertraut oder seltsam für die Ohren.
Ich lerne verschiedene Wörter.
Aufmerksam lausche ich dem Fluss jeder Sprache.
Ich suche das Wort in den Linien
von Schultern und Hügeln, von Bächen und Brücken.
Ich folge den Wolken der Vokale,
die von den Lippen von Freunden
und Fremden zu mir kommen.
Ich suche die Sprache, in der
ich ein Wort bin.
Ich kenne sie schon. Sie ist fremd.
Ihre Morphologie und Syntax mir unverständlich.
Selbst nachdem ich die Grammatik auswendig kann,
finde ich nicht meine richtige Stelle im Satz.
Fremdwort auch in meiner Sprache,
auf den Straßen von Sofia
und in den Briefen meiner Mutter.
Was für ein Missverständnis,
gerade heute.
Chicago Blues
poetisches Tagebuch einer Reise
entstanden 1989-1991 auf Bulgarisch und Englisch
erschienen bei der Freien Poetischen Gesellschaft
Sofia: SPO, 1992
Small Press Distributions, Kalifornien, 1992
Mit Collagen der Autorin
und Zeichnungen von Nikolai Maistorov und DuoDuo
