Sonntägliches Erwarten
Sonntage habe ich immer gehasst. Hasste es,
vernäht zu werden - immer wieder
stach ich mich mit der Nadel,
nähte mehr aus Langeweile und Anstand.
Großmutter dachte nicht ans Sterben -
ich hatte einen Tag Zeit, um den Pferdewagen
und das weiße Tuch zu finden.
Sie war sehr schön, als sie an jenem Sonntag ging.
Ich habe ihre Bibelzitate vergessen,
habe die tödlichen Kiefer vergessen,
die ihr künstlichen Gebiss zerfraßen.
Ich erinnere mich an ihren bedächtigen Spuren,
an meine Untreue.
Ich warte schon in vielen Träumen,
aber der Sonntag ist noch so fern.
Und ich setze mich an die Stickerei.
Sunday expectation
I used to hate Sundays. I hated
being needled through the eye of relationships -
all the time I was pricking myself with the pin.
I sewed more out of boredom and good manners.
Grandma did not have it in mind to die -
she left it to me to find in one day
both the hearse and the white shroud.
She departed beautifully that Sunday.
I forgot her biblical words.
I forgot the jaws of death
gnashing her false teeth.
What I remember are steps printed in snow.
My blood stains every betrayal.
I have already waited in so many dreams
but yet it is so far off - that Sunday.
I do not invent laws. I don't even follow them.
My breath evaporates among the stars
and never comes back.
НЕДЕЛНО ОЧАКВАНЕ
Преди мразех неделята, мразех
да съм вдяната в ухото на роднинството -
все се убождах в иглата.
Шиех повече от скука и благоприличие.
Баба не мислеше да умира -
на мен остави за един ден да намеря
и каруцата, и бялото покривало.
Тръгна красива в оная неделя.
Забравих нейните библейски думи.
Забравих челюстите на смъртта
в схватка с изкуствените й зъби.
Помня бавни стъпки в снега.
Върху всяко предателство виждам своята кръв.
Чакам в много сънища вече,
а неделята е все така недостижима.
Аз не измислям законите, нито ги следвам.
Като в идеално огледало, дъхът ми
се отразява от звездите и непроменен се връща.
И аз присядам с ръкоделието.
Empfangendes Gedächtnis
Зачеваща памет
ein Standpunkt in Bildern
33 bulgarische Gedichte:1981 - 1992
Gedichtband in der Avantgarde-Reihe
Sofia: Prozoretz Verlag, 1994
Mit Illustrationen von Christian Wegner und der Autorin
und mit einem Autorenporträt von Stanka Tzonkova Uscha
Unbewußt
Erwartung hebt die Seele auf Zehenspitzen.
Den Blick auf den komischen Körper geheftet
mißt sie die Zeit nach Kinderart:
jetzt - später, eins - zwei.
Erwartung ist die Überzeugung, daß jemand kommt.
Sie liegen vor mir, die unerfüllten Erinnerungen.
Im Profil und von vorn bewahren wir sie, die Welt und ich.
Ich kann nicht berühren - habe meine Finger verloren,
aber die Handflächen empfinden Abwesenheit als Gefahr.
Wir erwarten, daß der Mensch aus der Erinnerung kommt.
Aus dem Bulgarischen von Gabi Tiemann
Unconciously
An expectation raises my soul on tiptoes,
she peers down at this funny, funny body
and clocks the time as a child:
tick-tock, now-later, tick-tock.
An expectation is a belief that someone is coming.
Here they are, in front of me, the unfulfilled memories -
the world and I cherish them in half and in full face.
I cannot touch anymore - my hands have lost their fingers,
but with my palms I feel a danger of an absence.
We are waiting for those out of memory to come.
НЕОСЪЗНАТО
Очакване повдига на пръсти душата.
Вперена в смешното тяло,
тя по детски отмерва времето:
сега - после, едно - две.
Очакването е убеденост в нечие идване.
И ето ги пред мен несбъднатите спомени -
в профил и в анфас светът и аз ги пазим.
Не мога да докосвам - загубих моите пръсти,
но дланите ми усещат опасност от отсъствие.
Очакваме човека от спомена да дойде.
Ich
"Ich, ich, ich, ich... schon nach dem vierten Mal ein sinnloses Wort."
„Tod eines Bienenzüchters“, Lars Gustafsson
Der Schnee läuft mir entgegen, stellt Fragen.
Das Weiß schweigt. Der Atem des Schnees
ist flüssiger Ich-Stoff in irgendeinem Labor.
Die Kälte wartet auf jemanden: Stich-Stoff
durchdringt Haut und Augen. Die Zeit schneit
in Splittern: Quant-Frage - Quant-Schweigen,
Quant-Frage - zwei Quanten-Schweigen.
Der Stick-Stoff verwandelt sich in Liebe
in den Kristall gewordenen, tauenden Haaren.
Ein Quant ist eine Einheit Licht gleich wie
eine Schneeflocke eine Einheit Schnee ist.
Vergeblich verführt mich der Weg,
ihn von den Schneewehen zu befreien.
Der Erstick-Stoff ist bereits verdunstet.
Ich, ich ... oder ich und der Schnee?
Das Licht ist unbeweglich.
Me
"Me, me, me, me... only four times
and the word becomes totally senseless."
Lars Gustafsson
The snow rushes against me
asking questions.
Its whiteness is still.
The snow's breath is the liquid nitrogen in a lab.
Frost waits for someone...
Penetrates the skin
and the eyes.
Time is snowing disrupted against me.
Quantum is a unit of light
as a snowflake is a unit of snow.
Quantum-question - quantum-silence,
quantum-question - two quanta silence.
And nitrogen turns into love
in the crystal-melting hair.
The road hampers, yet in vain,
my efforts to clear the snow-drifts out.
The nitrogen has already vanished.
Me, Me... or me and the snow?
Light is fixed.
АЗ
Аз, аз, аз, аз... само четири пъти
и думата става напълно безсмислена.
„Смъртта на един пчелар“
Ларш Густафсон
Снегът срещу мене върви,
задава въпроси.
Белотата мълчи.
Дъхът на сняг е течният азот
в някаква лаборатория.
Студът очаква някого... Азотът,
проникнал в кожата
и в очите.
Разкъсва се енергията-време:
квант-въпрос - квант-мълчание,
квант-въпрос - два кванта мълчание.
Азотът се превръща в любов
върху кристалните, топящи се коси.
Квантът е единица светлина,
както снежинката - единица сняг.
Напразно иска пътят
да го разчистя от натрупаните преспи.
Азотът вече се е изпарил.
Аз, Аз... или аз и снегът?
Светлината е неподвижна.